Най-добрият ни тенисист Григор Димитров разказа в предаването Преди обед по

Най-добрият ни тенисист Григор Димитров описа в предаването " Преди обед " по bTV за огромните саможертви, които е трябвало да прави той и неговите близки по пътя му към международните върхове в тениса.

" Всеки път тук в Монако като се прибера, постоянно се усещам добре, би трябвало ми това време. Имам желанието да се прибера у дома в България, да се разходя из природата, има толкоз места, в които не съм бил, да прекарам повече време със фамилията си, само че за момента няма никакъв късмет. Това е пътят, който съм поел и ще продължа до края.

Разбира се, това е от нещата, които ги дублирам. Гордея се че съм българин и пристигам от България, от Хасково, подобен дребен град. Винаги съм се гордял с това нещо, желая всеки да знае от кое място съм, постоянно имам носталгично възприятие.

Когато бях дребен, татко ми беше просто като воин. Нямаше нещо, което да няма решение. Само те знаят през какво са минали, самият факт, че татко ми трябваше да пътува непрекъснато, да стои гладен, единствено с цел да ме нахрани, да се храня добре и да упражнявам.

Имало е такива случаи. Всички тези неща не съм ги не запомнил и няма да ги не помни. Майка ми да стои сама месеци наред, да се чуваме един път на месец. Само ние като семейство можем да ги оценим тези неща.

Не знам напълно какво е трябвало да се продава, само че да, трябвало е. Двамата ми дядовци си заделиха от пенсиите, с цел да ми купят първия билет за аероплан. За Франция, с цел да играя шампионат, завоювах.

Никога не мога да не помни, аз съм прекомерно прочувствен човек, не мога да ги не помни тези моменти. Когато дядо ми умря при започване на годината, разбрах какво е да загубиш някой толкоз непосредствен. Много мемоари се върнаха назад.

Аз го желаех прекомерно доста. Винаги имах това предпочитание да се развъртвам. Никога не съм мислил по този метод. Виж къде пребивавам, в действителност нямам нищо. Винаги съм бил щастливо дете. Позитивизмът постоянно е в мен. Майка ми се е опитвала да ме стимулира, с думите, в случай че искаш го направи ", сподели Димитров.

Хасковлията разказа и един случай, който демонстрира какъв брой е сензитивен:

" Прибирам се от градина с майка ми, спряхме на светофар, където имаше дом за деца в Хасково. Зад мен някой споделя, " Бихте ли ни помогнали ". Сирачета, които си протягат ръка през прозореца. Аз се разплаках, тъй като желаех да им оказа помощ. Майка ми ми сподели " Добре, в случай че искаш да окажеш помощ, играй, стани нещо и помогни ". Тенисът е цел за мен, платформа, нещо, което постоянно съм желал, не би трябвало да се не помнят и другите неща ", приключи българинът.